Интересна статия за ролята на вирусите в еволюцията на човечеството. За един човек, заразен с вирус, този вирус, разбира се, е голямо зло. Но за човечеството като цяло всичко далеч не е толкова просто.
Често ни се налага да се справяме с различни заболявания, които са свързани с вирусни инфекции. Чуваме, че вирусите могат да бъдат биологични оръжия и да убият стотици хиляди хора. Да, вирусът на СПИН предизвика глобална пандемия, а вирусът Ебола може да убие цели села в Африка. Но… Има учени, които казват, че вирусите са един от важните фактори на еволюцията. Как можеше да се случи някой от враговете на човечеството да му помогне да стане глава на природата? Нека започнем с това как вирусите живеят в човешките клетки и от какво имат нужда от нас.
Вирусите заразяват не само животни, но и растения, гъби, бактерии и дори други вируси. Предполага се, че на някакъв етап от еволюцията тези агенти са се отделили от клетъчните форми и са продължили да се развиват паралелно. Каква е целта на вируса, когато инфектира клетката? Нека започнем с факта, че никой вирус не може да се възпроизвежда извън клетката гостоприемник, той е неклетъчна форма на живот, която съдържа само ДНК/РНК и някои протеини, които защитават генетичната информация и са необходими за първите етапи на клетъчната инфекция. Веднъж попаднал в клетката, вирусът трябва да се размножава възможно най-ефективно с помощта на клетъчни ензими, което в повечето случаи нарушава работата му.
Освен това много често вирусните частици, които са се образували в клетката, могат да я убият по време на излизане в междуклетъчното пространство. Но не е много изгодно – да убиеш къщата си. Следователно повечето вируси имат свой собствен гостоприемник, като човешкия херпес вирус, който заразява човешката раса за дълго време. Такива вируси са се адаптирали към своите гостоприемници и не им причиняват значителна вреда. Следователно приблизително 95% от световното население има човешкия херпес вирус, но това не ни заплашва от изчезване.
Освен това някои учени казват, че ако се отървем от нашите „обикновени“ вируси, тогава може би нови, по-агресивни патогени ще заемат тяхното място. Ето първия фактор в съвместната еволюция на вируси и клетъчни форми (включително хората), която се извършва приблизително по тази схема. Нов вирус заразява например популация от хора, тези членове на населението, които не могат да се справят с този вирус, умират или се разболяват. И тези, които могат поне по някакъв начин да се борят с това заболяване, продължават да живеят и да раждат същите упорити деца, тоест предават генетичната си информация. От своя страна вирусът също може да мутира. Тоест тези щамове, които са били агресивни и са убили своите гостоприемници, нямат възможност да се размножават, а тези, които са по-малко агресивни, позволяват на своите гостоприемници да живеят и в резултат на това да се размножават успешно и двамата.
Ето защо за нас са особено опасни тези вируси, чиито собственици не сме, например животински вируси (не са известни случаи на заразяване на хора с растителен или бактериален вирус). Същият ХИВ „мигрира“ при нас от маймуни, които са устойчиви на него и не страдат от никакви заболявания, свързани със СПИН. Учените предполагат, че до 2300 г. ХИВ няма да носи смъртна опасност за хората, точно като човешкия херпес вирус. Но ако говорим за еволюция, това не е единственото нещо.
В зависимост от формата, в която генетичната информация и жизненият цикъл са кодирани във вируса, те могат да се възпроизвеждат по много различни начини. Един от най-интересните начини е възпроизвеждането на ретровируси. Това са РНК-съдържащи вируси, които, влизайки в клетката, синтезират ДНК от тази РНК, тази ДНК се интегрира в генома на гостоприемника и от нея, заедно с полезни протеини, клетката синтезира вирусни. В края на краищата клетката не знае коя ДНК е и кой е вирусът, тъй като тази ДНК е в моя геном, тогава си струва да направите това, което е написано върху нея. И ако такъв вирус е вграден в зародишните клетки, тогава той много лесно ще се предава по вертикален начин, тоест от родители на дете. И детето ще вземе още няколко от тези вируси и ще ги предаде на децата си и т.н.
С течение на времето имунната система ще реагира на някои вируси и ще се научи да се бори с тях и ще деактивира вирусната ДНК, която е в генома, но може би има някои последователности в тази ДНК, които не са били в клетката преди, и те могат да я накарат животът е много по-лесен, тогава „умната“ клетка няма да ги деактивира. Смята се, че 5-8% от човешкия геном съдържа ретровируси. Да, може би това е „бомба със закъснител“, както твърдят някои учени, и един ден тези ретровируси може да „оживеят“, но може би това е причината да сме такива, каквито сме. Природата не е глупава, тя няма да направи нищо в свой ущърб. Така че си струва да се борим с нови епидемии, но не бива да се страхувате твърде много от тях, защото има два начина: или развитие, или деградация, няма друг начин.