В тъмна, безлунна нощ осветеността може да бъде хиляди пъти по-ниска, отколкото през деня. Но докато спим в леглата си, повечето живи същества започват активната фаза на деня. Как успяват да се ориентират в пълен мрак?
Като пример, да вземем нощните насекоми – размерът на зрителните им органи често не надвишава главата на мача, но те перфектно се ориентират в слаба светлина, ловко избягват препятствия и засичат дори леки движения наоколо.
Представете си, че се озовавате през нощта в тропическа гора, под короните на която не прониква светлината на луната и звездите. Ще ви се стори, че наоколо изобщо няма нито един източник на светлина. Но това ще важи само за нашия несъвършен зрителен апарат – всъщност пространството наоколо ще бъде изпълнено с единични фотони. За човешкото око техният брой очевидно няма да е достатъчен, за да се получи поне неясна картина на околния свят.
Въпреки това, органите на зрението на нощните насекоми и животни са много по-чувствителни. Например органите на зрението на нощните тропически пчели Megalopta genalis поглъщат само няколко фотона, но това е достатъчно, за да се ориентирате в объркваща и гъста тропическа гора, дори когато нивата на светлина са на изключително ниски стойности. С подобно поведение се характеризира и европейската нощна пеперуда от вида Deilephia elpenor от семейство ястреби. Това не би било възможно без определени трикове от страна на насекомото.
Използвайки примера на ястреба, учените изследвали работата на зрителните центрове на мозъка на насекомото и установили, че благодарение на определена работа на невроните, пеперудата е в състояние да добавя единични фотони, които е уловила в различни точки на пространството и време в една картина. Тъй като все повече и повече фотони се улавят, картината на света в главата на Deilephia elphenor става по-ярка – това може да се сравни с бавната скорост на затвора на камерата при снимане.
Вярно е, че няма да е възможно да се постигне висока разделителна способност на изображението, но от друга страна, насекомото може да си състави представа за света около него и дори да го види в цвят!
Тази способност, наречена „невронно сумиране“, се споделя от други нощни насекоми. Разбира се, крайното изображение ще бъде далеч от идеалното – например бързо движещи се обекти няма да бъдат записани, но такъв начин на визуализиране на света показва колко сложен и гениален е визуалният център дори на малките същества.