В тази статия ще ви представим една малка, от една страна закачлива, но от друга страна напълно научна теория, с която можете да се оправдаете в онези моменти, когато мързелът ви е завладял.
Факт е, че във физиката има такава термодинамична величина като ентропията. Неговото научно значение определя мярката за необратимо разсейване на енергията. В други случаи може също да определи вероятността за изпълнение на всяко макроскопско състояние. Все пак, нека го кажем по този начин, „в ежедневието“ е по-лесно да се разбере значението на ентропията като мярка за разстройството на системата: колкото по-малко елементите на системата са подчинени на някакъв ред, толкова по-висока е ентропията.
Тук правим малка уточняваща забележка за това какво е ред. Това е много важно, защото ситуация, при която нещо е равномерно разпределено върху наличното пространство, може да се нарече безпорядък или хаос (ако например говорим за боклук, равномерно хвърлен на пода в стая). Но такава ситуация може да се нарече и ред (ако говорим например за качествено и равномерно боядисана стена), тогава кой знае какво и кой какви асоциации има …
За нуждите на тази статия обаче ще се съгласим, че като всички физици и други учени ще разберем по ред наличието на някаква ясно изразена структура в системата (например съществуването на специфични обекти в определени точки от пространството) , а по безпорядък – равномерното разпределение на всички видове материя в пространството. В този случай ентропията е мярка за разстройство.
В момента Вселената е в относителен ред. Имаме много космически тела, всяко от тях има своя форма, размер и свойства, всички те са разположени на определени места. По този начин в нашата система има определена структура.
Но, за съжаление, науката безусловно доказа, че ентропията в затворените термодинамични системи може само да се увеличи или да остане непроменена. Така всяка система клони към разстройство, т.е. за равномерно разпределение на цялата налична материя в наличното пространство. Това твърдение може да бъде локално нарушено, т.е. в някои области на пространството някои от елементите, които изграждат системата, могат да се стремят към ред, но цялата затворена система като цяло винаги се стреми само към безпорядък или поддържа постигнатото ниво на безпорядък. С други думи, ако някъде има малко повече ред, то другаде има още повече безпорядък.
И така, ако приложим закона за ненамаляващата ентропия (нарушението) към цялата Вселена като цяло, се оказва, че един ден цялата материя трябва да бъде равномерно разпределена във Вселената. Това няма да остави избрани обекти като звезди или планети. Цялото пространство ще бъде абсолютно равномерно запълнено с хомогенна каша от различни частици. И ентропията (или разстройството) ще достигне своя окончателен максимум.
Това състояние се нарича топлинна смърт на Вселената. Има различни оценки кога трябва да се случи. Във всеки случай това е един от най-отдалечените сценарии на Страшния съд. Ако в крайна сметка Вселената дойде точно в такова състояние, тогава това ще се случи след много, много милиарди години.
Друга важна характеристика на ентропията е, че тя се увеличава само ако нещо се случи, и обратно, ако нещо се случи, тогава ентропията непременно се увеличава. И ако нищо не се случи, тогава ентропията поне остава непроменена.
Но тъй като всяко увеличение на ентропията, т.е. разстройството ни доближава до Топлинната смърт на Вселената, оказва се, че докато нищо не се случва, то този край поне не се приближава. И щом започнат да се случват определени събития, топлинната смърт на Вселената непременно се приближава до нас навреме.
Разбира се, човек не може да направи абсолютно нищо, той трябва поне да диша, сърцето му бие, в тялото протичат други процеси. Въпреки това, ако човек просто лежи на дивана, тогава ентропията се увеличава много по-бавно, отколкото ако човек се ангажира активно да работи. Това означава, че Топлинната смърт на Вселената, ако човек бездейства, наближава по-бавно, отколкото ако човек работи.
Този ефект, разбира се, е много слаб, числените оценки отново са много трудни, но във всеки случай приносът на един човек и неговия начин на живот за настъпването на Топлинната смърт на Вселената се изчислява за най-малките части от секундата. Като се има предвид, че самото това събитие е на милиарди години от нас, се оказва, че относителното влияние на всеки човек върху този процес е много незначително. Въпреки това, строго погледнато, от гледна точка на науката този ефект все още е налице. Следователно вашият мързел може да бъде научно обоснован с факта, че се стремите да отложите максимално момента на Топлинната смърт на Вселената.
В интерес на истината отбелязваме, че Топлинната смърт на Вселената е само хипотеза, само един от няколко десетки възможни сценария за развитието на събитията и как в крайна сметка ще дойде краят на Вселената. Много от алтернативните теории за човешкото развитие.
Те изобщо не предполагат, че някога на Вселената трябва да се случи някакъв тъжен край. Освен това хипотезата за топлинната смърт на Вселената далеч не е най-обоснованата от всички тези теории. Е, и най-важното, самото присъствие на голям брой такива теории показва, че за съжаление науката все още не знае със сигурност сценария за развитие на Вселената в бъдеще и може би правилната теория в това отношение не е все пак дори е предложено.
Основните изводи, на които се основава хипотезата за топлинната смърт на Вселената, са направени въз основа на теория, която работи добре за системи като идеален газ, също така се приема в тази хипотеза, че всички видове енергия в крайна сметка ще се обърнат в топлинна енергия и че нашата Вселена е затворена система.
В същото време нашата Вселена най-вероятно не е толкова проста, че да може да бъде описана въз основа на модела на идеалния газ, по-специално, нейните съставни части са привлечени от гравитационни сили, за разлика от молекулите на идеалния газ, които до известна степен, не взаимодействат. Също така, няма сигурност, че цялата енергия във Вселената трябва да отиде точно в топлина. Да, и поради факта, че нашата Вселена е затворена система, някои учени напоследък започнаха да се съмняват.
Така че нека обобщим. В тази статия говорихме малко за ентропията, научихме какво характеризира тя и как се държи в затворени термодинамични системи. Запознахме се и с една от хипотезите за това какво ще бъде крайното състояние на Вселената. И въз основа на тази информация те измислиха комично извинение за човешкия мързел, което, разбира се, не трябва да се приема твърде присърце, не трябва да го използвате твърде често, но просто някой ден може да се пошегувате с много умен вид.