Възможно ли е да се докоснем до древността? Не към произведенията на древни скулптори и строители, а към отдавна отминали епохи?
Живеейки в съвременния свят, ние рядко се замисляме от колко време човек обитава Земята. Всичко започна преди милиони години, когато първите хоминиди застанаха на задните си крайници и се научиха как да създават примитивни инструменти. Съвременната ера с писменост, градове и държави е само един момент в сравнение с онези времена, когато няколко племена на нашите предци са мигрирали през континентите.
И те не живееха в къщи или бараки – просто нямаше нужда да ги строят: примитивните събиращи се племена трябваше постоянно да мигрират в зависимост от сезонните промени. Редки късметлии обаче успяха да намерят места, където храната беше в изобилие през цялата година, а подслонът беше под ръка. Разбира се, става дума за пещери – естествени естествени убежища, които отиват на десетки метри дълбоко в скалите. Ето ги – най-древните прототипи на човешки селища. Понякога такива пещери могат да служат като дом на племена в продължение на хиляди години. През това време в тях се натрупват множество следи, оставени от древни хора, като някои от тях успяват да оцелеят и до днес.
Една от тези пещери се намира в южната част на Аржентина близо до река Пунтарас. Археолозите смятат, че древните хора – потомците на южноамериканските индианци – са го населявали в продължение на десетки хиляди години. В цял свят тази пещера е известна като „Пещерата на ръцете“.
Защо е получила такова име става ясно веднага след влизането – стените на пещерата са изпъстрени с отпечатъци на хората, живели в нея. Нашите предци са използвали естествени багрила, които са били пръскани върху наклонена длан с помощта на костни тръби. Между другото, именно от техните останки, открити близо до една от стените, учените успяха да открият възрастта на скалното изкуство – от 13 000 до 9 000 години.
Ако възрастен мъж постави дланта си върху отпечатъците на далечните си предци, той ще се изненада, че дланите им са били много по-малки. Толкова голяма разлика във физическото развитие между древния човек и настоящето? Всъщност не – древните хора са били физически по-развити от нас, просто повечето от тези отпечатъци принадлежат на тийнейджъри. Най-вероятно оставянето на рисунка на дланта си върху стената на пещерата е било един вид ритуал сред членовете на племето, когато млади мъже и жени навлизат в определена възраст.
Разгледайте тези отпечатъци. От древния камък към нас се протягат ръцете на отдавна починали хора. Но това не ви кара да се страхувате – следите ни карат да се замислим за вечността, за това колко мимолетно преминава животът на един човек в безмилостния поток на времето.